В слабо осветената стая зашеметяваща робиня бавно се свестява от дълбокия си сън.Озовава се на милостта на строгата си господарка, която я е събудила за един строг ден на дисциплина и тренировки.Робът с ангелското си лице и пленителна красота е гледка, която трябва да се види.Нейната господарка пък е строга дисциплинираща, непоколебима в стремежа си към съвършенство.Предстоящият ден обещава да бъде предизвикателна, изпълнена със строги правила и сурово наказание за всяко неподчинение.Робинът, макар и все още замаян, знае, че трябва да се подчинява безпрекословно на господарката си. Докато денят се разгръща, невинността на робините е изпитвана време и отново, с всяка грешна среща със здраво, дисциплинарно напляскване. Господарката, в стремежа към съвършенството не оставя камък необърнат, избутвайки роба към границите си и изтласквайки го отвъд границите на света на робството.Това е свят на безграничните правила, сурово наказание, където болката и насладата са подчинени, притъпена между болка и покорна болка.